Хардуер
Оперативна памет
Оперативна памет е вид компютърна памет, която съдържа инструкциите за централния процесор и различни данни, използвани при неговата работа. В архитектурата на фон Нойман това е бързодействаща памет, с която процесорът обменя данни без посредничеството на други запаметяващи устройства. В оперативната памет се съхраняват кодът на изпълняваната програма и данните, върху които се извършват операциите. В съвременните системи се използва и кеш памет, която обикновено е разположена физически в чипа на процесора и осигурява време за достъп, съизмеримо с вътрешните за процесора операции.
Оперативна памет
След процесора един от най-важните компоненти на всеки компютър е неговата памет. Паметта на компютъра е неговата работна област, където той временно съхранява всички файлове, които са му необходими, за да работи. Вътрешната памет се състои от RAM и ROM памет.
RAM памет
RAM (Random Access Memory - памет с произволен достъп). Нарича се "с произволен достъп" поради факта, че до всяко място от паметта може да се осъществи достъп толкова бързо, колкото и до произволно друго място. Паметта служи като буфер между централния процесор и останалите компютърни компоненти. Централният процесор например, може да изпълнява само тези инструкции и да ползва само тези данни, които са в RAM паметта. RAM паметта е енергозависима памет. Това означава, че за да помни, на нея й трябва електрически ток. Когато компютърът е изключен, RAM паметта е празна, а само когато е включен, паметта е способна да приема и съхранява копие от софтуерните инструкции и данните, необходими за работата в момента.
Паметта обикновено се измерва в мегабайти (МВ). Най-често съвременните компютри работят със 256, 512 МВ или 1 GB RAM, според нуждите на потребителите. За дейности, които изискват повече ресурси се използва памет и над 1 GB RAM.
Най-важните характеристики на паметта:
- Физически пакет, в който се произвежда;
- Тип използвана технология за памет;
- Бързина, с която работи;
- Дали поддържа някакъв тип корекция за грешки.
Видове RAM памет
- Статична RAM памет (SRAМ - static RAМ) - използва се в свръхбързодействащи буферни подсистеми (например като кеш-памет L2). Опакована е в DIL чипове или е вградена в CPU. Запомнящата клетка се състои от flip-flop тригери (електронни компоненти, които имат две състояния с възможност за бързо превключване от едното в другото). Тя може да запазва своето съдържание благодарение на малък заряд от обикновена батерия. SRAМ запазва съдържанието си и при изключване на захранването - тоест, тя е нещо като съчетание на памет с миниатюрен твърд диск.
- Динамична RAМ памет (DRAМ) - основна системна памет, пакетирана като SIMM-ове или като DIMM-ове. За запомнящата клетка се използва кондензатор, който съхранява електрически заряд. За осигуряване на стабилност на съхранената информация се прави презареждане на паметта, така наречено опресняване.
Варианти на динамична памет са:
- FPM (Fast Page Mode) RAM;
- EDO (Ехtеndеd Data Out) RAM;
- BEDO (Burst Extended Data Out);
- SDRAM (Synchronous) DRAM;
- DDR( Double Data Rate) RAM;
- RDRAM (Rumbus) DRAM.
ROM памет
ROM (Read Only Memory) паметта е памет, от която само се чете. Един от големите чипове на дънната платка е ROM паметта. На този чип е записана така наречената базова входно-изходна система - ВIOS (Basic Input Output System), която се помни дори без да има захранване. Това е програма, която компютърът стартира винаги, когато го включим. Една от функциите на тази "програма" е да направи проверка на клавиатурата, монитора, флопи-дисковото устройство и други компютърни компоненти дали са свързани правилно.